Новгородский кодекс: тетралогия "От язычества к Христу"

Помещаю, по просьбе txori и вообще для интересу, текст апокрифической тетралогии "От язычества к Христу", прочтенной Зализняком и Изабель Валлотон на дощечках Новгородского кодекса начала XI века (найден 13 июля 2000 года).

Публикую не так, как в журнале "Русский язык в научном освещении", а в более "удобоваримом" виде, как для какой-нибудь хрестоматии Гудзия. А именно: введены современные знаки препинания (деление на фразы, кроме двух мест в последних двух текстах, соответствует авторскому разграфлению внутри кодекса), раскрыты титла (точнее, сокращения, ибо реальных титл не видно), немного упрощена орфография (см. ниже). Не всегда я следовал ныне принятым пунктуационным правилам: например, требуемая Розенталем расстановка запятых "Х, и Y, и Z", на мой субъективный взгляд, кое-где исказила бы интонационную торжественность текста. Деление на строки соответствует делению на "звенья текста" (примерно отвечающие строкам оригинала) по Зализняку и Валлотон.

Как всегда, ять передаю как Ь. Юсов нету, вместо них у, ю, я. Знаю, что юникод умеет передавать юсы (как, впрочем, и ять), но все равно в большинстве браузеров они выйдут криво. Впрочем, этимологическое [u] в Кодексе пишется всегда как оу, так что юс большой (у) опознаваем, если кому-то очень надо. Кодекс одноеровый, так что вместо ь пишется всегда ъ.

ОГЛАВЛЕНИЕ НА ОБЛОЖКЕ:

Законъ Моисоеовъ.
Размаряющеи и размиряющеи.
АрхангЬлъ Гавриилъ.
Закон Ис(ус)а Х(ри)с(т)а.

[ЧАСТЬ 1. ЗАКОНЪ МОИСЕОВЪ]

(...)И кланяете ся Велзевоулоу языкомъ своимъ,
и кланяете ся Азраилоу языкомъ своимъ. [Повторяется много раз]
И кланяете ся на въстокъ слънъца,
и кланяете ся и противъномоу,
и кланяете ся богомъ и кланяете ся и еще.
Поклоните ся и положите ся на Б(ог)а.
РазберЬте своя шатъры и положите яко стоятъ.
Приходите и приношения не потаите.
И отрока и пришълъца не берЬте.
И зяти не берЬте.
Лише велъбоуды берЬте.
А иного скота не берЬте ни единого копыта,
и рогата скота не берЬте.
И опрЬснъкъ не коупите себЬ никогда же.
Приходите и исплъните ся опрЬснъкъ,
приходите и отъберЬте себЬ товары.
Б(ог)а помолите,
въся своя животы и въся своя котълы и товары съберЬте,
шатры разберЬте и идЬте к Моисею.
Отътоли народи, древяны и камяны идолы възъмъше,
придоша к Моисею и рЬша емоу:
"Поиди и проси даровъ у Господа, и дастъ ти".
Поиде Моисеи на гору Синаискую и възъва къ Господоу.
И повелЬ ему Господъ разделити овъця.
И разделишя овъця и развЬдошя я поразнъ.
И яша я народи, и питЬша ся от мясъ овъчихъ,
и питЬша дЬти, и питЬша ся алчущеи, и питЬша ся раби ихъ.
Събъравъ Моисеи народы на горЬ синаисцЬи,
начятъ пооучати народы, и полагати законы,
и полагати оуставы, и исправы, и прочая строя и разлогы,
и всякая оуправы, и прочая оурокы и поконы.
И прияша народи законъ Моисеовъ.
Моисеи же изиде из горы,
и запрЬти въсходити на гору и чъстити идолы.
Оружие, и лукы, и стрЬлы, и трубы, и прапоры
поставите в божъниця и оставите сохранити.
И шъдъше, народи троуждааху ся на полихъ и на нивахъ не покладающе рукъ,
и алъчущая напитЬаху, и жяждущяя напаяаху,
и нищяя накръмляаху, и сирыя призирааху,
и немощъныя исцЬляаху, и маломощъныя лЬчааху,
и уродивыя почитааху, и мрътвыя погрЬбааху,
и тризны творяаху,
и жизънъ свою проваждааху въ прохлаждении
и призывааху идолы
и не почитааху Ис(ус)а Х(ри)с(т)а
и не исплъняаху завЬта Его.

[ЧАСТЬ 2. РАЗМАРЯЮЩЕИ И РАЗМИРЯЮЩЕИ]

+ Размаряющеи и размиряющеи,
и размаряющеи и размиряющеи,
и размаряющеи и размиряющеи [несколько раз]
и размаряющеи и разбивающеи,
и раздирающеи и разламающеи,
и размаряющеи и размиряющеи,
и размЬтающеи и разбивающеи,
и раздирающеи и размиряющеи,
и раскажающеи и раскалающеи,
и размиряющеи и размаряющеи,
и разламающеи и размиряющеи,
и размаряющеи и разметающеи,
и раздирающеи и разбивающеи,
и раздирающеи и раздымающеи,
и размиряющеи и раздЬляющеи,
и раздымающеи и раздЬляющеи,
и размаряющеи и размиряющеи,
и раскажающеи и раскаряющеи,
и разбивающеи и размиряющеи,
и ласкающеи и не щядящеи и не любящеи,
и въздирающеи и съвязоующеи,
и гонящеи и сочящеи и силоующеи,
и томящеи и дръжящеи,
и стыдящеи и шятающеи,
и давящеи и шоумящеи,
и оутомляющеи и троуждающеи дроугъ дроуга
живи не быша людие.
Едина писмена приемлюще, другая подающе и вздающе.
Великую чъстъ емоу вздающе, грядоша людие,
да множаишая слышает словеса Х(ри)с(т)а
къ разумЬющимъ и къ пришъдъшимъ къ немоу ч(е)ловЬкомъ.
Словеса сия словеса Б(о)жия.
Земъныя ч(е)ловЬкы къ Х(ри)с(т)оу приведутъ св(я)тая сия словеса.
И тако речетъ въ спасение и съберетъ
Съпасителъ нашъ Господъ Ис(ус)ъ Х(ри)с(тос)ъ.
Господъ нашъ и Съпасителъ рече.

[ЧАСТЬ 3. АРХАНГЬЛЪ ГАВРИИЛЪ]

+ Азъ архангЬлъ Гавриилъ пишю молитву.
Сия словеса нашего Съпасителя Ис(ус)а Х(ри)с(т)а.
Просите и поите,
и пригласите и напоите и опоустошите,
и пригласите и очистите и отъпоустите,
и пригласите и оживите и отъпоустите,
и пригласите и приведЬте и съберЬте,
и пригласите и оутЬшите и почъстите,
и пригласите и наставите и оупросите,
и пригласите и похвалите и оусадите,
и похвалите и съпасЬте и запасЬте,
и пригласите и посЬтите и оущедрите,
и потръпите и хвалите,
и молитеся и каитеся,
и мирите и грЬите,
и размЬрите и размЬсите и пъцЬте,
и оутЬшите и оучите и тишите и потръпите,
и приложите и прикажите и оупасЬте,
и приходите и принесЬти и раздрЬшите,
и съвръшите и творите и спЬшите,
и тешите и строите и пашите и сЬите,
и мирите ся и грозите ся и тишите ся,
и томите и ищите,
и прогоните и исправите,
и проженЬте и разорите и разберЬте,
и съвръшите и съставите и съберЬте,
и исплъните и причътЬте и посълите,
и оправъдите и исправите,
и сътворите и питаите,
и въведЬте и исправите,
и пашите и сЬимте и пожъните и пожъзЬте,
и ищите и съхраните и въздрадоуите ся,
и размякъчите и отвръдите,
и съберЬте и разведЬте и съведЬте,
и раздрЬшите и разнесЬте,
и съпасЬте и пасЬте,
и наоучите и наставите,
и оутвръдите и възнаградите,
и поустите и проведЬте и простите,
и сЬтите и оучите,
и разнесЬте и възнесЬте,
и рачите и присЬтите и любите и ищите,
и просите и молите и помъните и чъстите.
Нашего Спасителя Ис(ус)а Х(ри)с(т)а чъстите.
Аще молитвЬ твоеи Ис(ус)ъ Х(ри)с(тос)ъ въсъхощетъ ся примесити,
внегда молиши Спасителя Ис(ус)а Х(ри)с(т)а -
даже и до края можетъ дати въсе.
Вънегда начънетъ хотЬти Ис(ус)ъ Х(ри)с(тос)ъ сътворити въся сия словеса,
егда мя зовеши,
съ радостию понесу тяжесть твою.
Понесу ю, яко несошя тяжести апостоли.
Опростишя ся съ всею тою простотою и сиротами тЬми.

[ЧАСТЬ 4. ЗАКОНЪ ИСУСА ХРИСТА]

Законъ да познаеши кръстиянъскаго наказания.
Азъ есъмъ наказанъ въ сп(а)сение наказомъ неземныхъ словесъ.
Сия словеса:
Азъ есъмъ таина несъказанъная.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и путь и стъзя.
Азъ есъмъ законъ и пророци и тяже сихъ.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина съпасеная и отърадна.
Азъ есъмъ супругъ избъраныи и любъзънъ.
Азъ есъмъ двъръ и истина и путь и стезя.
Азъ есъмъ тишина д(у)шя.
Азъ есъмъ пристанъ.
Азъ есъмъ таина несъказанъная.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и таина несъказаная.
Азъ есъмъ истина и таина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ таина несъказанъная.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Азъ есъмъ истина и законъ и пророци.
Сия словеса Ис(ус)а Х(ри)с(т)а.
Семоу работаимъ, а не идолъскоумоу слоужению.
Идолъскыя лъсти сътужаю си.
Не изберЬмъ поути погыбели.
ВъсЬхъ людии избавителя Ис(ус)а Х(ри)с(т)а,
въ въсЬхъ людъхъ въсприимъшаго правъду,
идолъскую лъстъ разбивъшаго
и на земли св(я)тое свое имя оукрЬпивъшаго,
достоини будЬмъ.

Далее непосредственно идет: ПЪСАЛЪМЪ А. Блаженъ мужъ иже не иде на съвЬтъ нечъстивыхъ, и проч., и следует список Псалтири.